От 2007 г.  фондация Балкански културен форум поде инициативата да

...
От 2007 г.  фондация Балкански културен форум поде инициативата да
Коментари Харесай

Стефан Шивачев възкресява историите на най-големите пловдивски индустриалци

„ От 2007 г.  фондация „ Балкански културен конгрес ” поде самодейността да открива и връща към живот остарели, позабравени, само че доста скъпи издания.  След  17 преиздадени книги, тази година направихме нещо радикално друго – представяме нова книга от актуален създател на тематика стопанска система. „ Пловдивската промишленост 1878-1947 и нейните основатели ” на Стефан Шивачев. Героите в тази книга са основали промишленост от нищото след Освобождението на България и трансформират Пловдив в промишлен център, какъвто е и през днешния ден. Те са били дейни общественици и великодушни донори ”, описа инж. Любозар Фратев, ръководител на фондация „ Балкански културен конгрес ”. Той благодари на художника Константин Отонов, създател на корицата, и на редактора Данаил Георгиев, на  Община Пловдив за поддръжката.
Прочетете още
Фратев съобщи, че книгата не е отегчителен исторически труд, а вътре са вплетени и персоналните истории на забележителни персони като Христо Данов, Димитър Кудоглу, Павел Калпакчиев. По думите му  „ Пловдивската промишленост 1878-1947 и нейните основатели ” е първият етюд за основаването на българската стопанска система.

„ Работих с голямо наслаждение по написването на тази книга. От много години групирам материали по тематиката и това бе чудесна опция да възкреся делото на тези изключителни българи, които съсздават основите на българската промишленост. Това се случва тук – в Пловдив. Могат да се дадат безчет образци. Христо Г. Данов мести модерната си печатница от Виена в Пловдив през 1878 година дружно с служащите, най-вече чехи. Години по-късно министър Марин Дринов издава заповед Данов да реалокира печатницата си в София, само че той не я извършва ”, описа Стефан Шивачев.

Той показа и други забавни истории – на Пантелей Генов, да вземем за пример, основателя на българската консервна промишленост. Учи в Белгия, търси разновидности, с цел да отвори фабрика и най-после се стопира точно на Пловдив, тъй като има задоволително първични материали за производството. Той е и първият, който прави маркетингово показване на продукцията си. Четири-пет години  след отворянето той към този момент изнася продукцията си във Франция, Белгия, скандинавските страни. Визията на продукцията му е дело на огромния художник Цанко Лавренов.  При едно свое посещаване във Франция Генов вижда какъв брой доста се употребяват аспержите. Внася у нас семена и в идната година от Пловдив до Пазарджик земеделците сеят тази просвета. Генов ги консервира и изнася във Франция, където провокира възторг.

„ Има и още доста образци – като Магърдич Томасян, един от основохоложниците на тютюневата промишленост, станала водеща в страната. В един миг тютюнът се трансформира в черното злато за България. Близо 40 % от износа е точно тютюн. Интересна е и историята на Антон Папазов, основател на първата огромна парфюмерийна фабрика.  Той също натрупа познания в чужбина. После се завръща у нас и прави предприятието. Рекламира продукцията си чрез  „ Конкурс за хубавици ”. Кръщава за продължение от година парфюм на името на победителката ”, сподели Шивачев.

Той е безапелационен, че тази книга е трябвало да бъде написана доста от дълго време – още при започване на прехода и: „ щеше да ни защищити от доста неточности, тъй като промишлеността основава прехранване, а политиката – неприятни вести и нелепости. Всички тези процеси след 1989 година направиха по този начин, че хората да имат отрицателно отношение към думите бизнес и промишленост ”.

Всички тези старания в основаването на внушителни по мащабите си заводи те вършат за лична сметка. Едва през 1895 година различен огромен пловдивчанин – министърът на стопанската система Иван Гешов, вкарва пръв Закон за покровителството на българската промишленост.

„ Много са образците – Павел Калпакчиев, който прави керамична фабрика, Обрейко Обрейков, семейството Цанкови, Костаки Пеев, Христо Сяров, спиртната фабрика на фамилия Бомонти, пивоварната „ Каменица ” на Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Само един от първото потомство индустриалци е роден в Пловдив. Това е Магърдич Томасян. Другите избират Тракийската равнина и Пловдив поради даденостите. Най-важното е, че тези индустриалци са били и общественици,  ангажирани с щедрост. С техните старания отваря Търговската гимназия, Пловдивският панаир.  За страдание след национализацията даже им е отказано да останат да работят във фабриките, които са основали ”, приключва описа си Стефан Шивачев.

Книгата „ Пловдивската промишленост 1878-1947 и нейните основатели ” е първокласна, с твърди корици. Наред с завладяващите текстове, вътре има и голям брой илюстрации.
Източник: trafficnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР